Смолянското село Долен като всяко едно населено място в Родопите предразполага към развитие на туризъм, макар и умерен в сравнение с по-големите градове. Например тук може да се видят поне две местности, които по време на османското робство са били център на елита. Ако под елит приемем, че това са били минаващите на път търговци през селото за осъществяване на своите сделки, те са постоянна част от посетителите на местността Ханът. Там има странноприемници за пренощуване или просто за отдих, където срещу съответно заплащане се получава храна или стая. По този начин търговците имат време не само да разгледат селото, но и евентуално да осигурят храна на своите катъри. Именно с помощта на този вид домашни животни се превозват големите и тежки товари, независимо дали става дума за торби с пари или всякаква стока за продан. Днес тези местности продължават да са сред основните атракции, а има и такава, където са били връзвани катърите.
Едва ли е учудващо, че и днес, както и по време на турското робство, в Долен основно преобладаващата религия е ислямът. Има не една, а две действащи джамии, в които вярващите почитат съответните на тяхната религия празници. Но тук живеят и българи, при това без никакви конфликти с турското население. Всъщност не е изключено голяма част от мюсюлманите да са българи,което е допълнителна предпоставка за сближаване между хората, а не повод за религиозни конфликти. Пак по време на османското робство се построява така нареченият Римски мост, по който търговците и техните животни, натоварени със стока, да минават. Този мост едва ли би възникнал, ако не са нуждите на пазара, а всъщност самите богаташи с лични средства издигат съоръжението. Към днешна дата мостът продължава да е главна забележителност в селото от културен тип, превърнала се в нещо като еталон и символ за местните жители. Въпреки че османският период отдавна е отминал, не е толкова лесно всички обичаи и традиции от онова време да се изтласкат. Мостът се издига над водите на река Неделинска, през която минават търговците в посока за и от селото при осъществяване на сделки.
Дърводелството и шивачеството са две от основните занимания и начини за хората от Долен да осигурят прехрана за себе си и своите семейства. Но докато тези промишлености са като цяло слабо развити, то дялането на камъни и тяхното добиване си остава водещ начин да се препитават хората по тези места. Целият път до селото е осеян с палети, а в близост до къщите могат да се видят палети и дърва. Това само затвърждава репутацията на каменодобива като основен източник на доходи за населението. Покриването на пътя не значи, че по него не може да се преминава в резултат от безразборното струпване на дървета, камъни или части от тях. Всъщност и това се явява нещо като местна атракция и традиция в селото, а в кулинарно отношение няма данни за някакви по-специфично приготвяни ястия. Не е изключено ястия като пататник и клин да са характерни и тук като резултат от близостта на селото с Родопите.
